Енциклопения на българския език

вълшебно

[vɐɫˈʃɛbno]

вълшебно значение:

1. (пряко) По начин, който напомня магия; магически, свръхестествено.
2. (преносно) Изключително красиво, прекрасно, възхитително.
Ударение
вълшéбно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
въл-шеб-но
Род
среден
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вълшебно

(пряко)
  • Гората сияеше вълшебно под лунната светлина.
  • Всичко изглеждаше вълшебно, сякаш излязло от приказка.
(преносно)
  • Тя пее вълшебно.
  • Прекарахме си вълшебно на почивката.

Как се пише вълшебно

Грешни изписвания: валшебно, вълшепно, вълшебну
Думата се пише с ъ в първата сричка и звучна съгласна б пред н. Проверка: вълшебен (чува се ясно).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:влъхва
Произлиза от старобългарската дума 'влъхва' (магьосник, жрец), свързана с глагола 'влъснути' (мънкам, говоря неясно - асоциация със заклинания). В съвременния език е преминала семантична промяна от магически ритуал към нещо прекрасно и очарователно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вълшебно преживяване
  • вълшебно лекарство
  • вълшебно огледало
Фразеологизми:
  • като с вълшебна пръчица