възмутя

[vɐzmuˈtʲa]

възмутя значение:

1. (пряко) Предизвикам силно чувство на недоволство, гняв или огорчение у някого чрез постъпка или думи.

Ударение: възмутя̀
Част на речта: глагол
Сричкоделение: въз-му-тя
Вид: свършен
Преходност: преходен
Спрежение: II спрежение
Възвратна форма: възмутя се
Видова двойка: възмущавам

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възмутя

(пряко)

Неговото нагло поведение възмути всички присъстващи.
Лъжата му успя да възмути дори най-близките му приятели.

Синоними на възмутя

разгневя, ядосам, скандализирам, огорча

Антоними на възмутя

зарадвам, удовлетворя, възхитя

Как се пише възмутя

Грешни изписвания: въсмотя, възмутъ, вазмутя, възмотя

Пише се с представка въз-. Окончанието за 1 л. ед.ч. на глаголи от II спрежение е -я (или -а след шушкави/ж,ч,ш), не -ъ.

Етимология

Произход:Руски / Старобългарски

Оригинална дума:възмутить / мѫтити

Заемка от руски език или книжовна възстановка на старобългарското 'възмутити', произлизащо от корена 'мът' (мътен, неясен), със значение 'размътвам', а по-късно 'предизвиквам гняв'.

Употреба

Чести словосъчетания:

дълбоко възмутя
искрено възмутя