възхитя

[vɐsxiˈtʲa]

възхитя значение:

1. (емоции) Предизвиквам силно чувство на одобрение, удоволствие и почит у някого чрез своите качества или постъпки.

Ударение: възхитя̀
Част на речта: глагол
Сричкоделение: въз-хи-тя
Вид: свършен
Преходност: преходен
Спрежение: II спрежение
Видова двойка: възхищавам

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възхитя

(емоции)

Изпълнението на пианиста ще възхити публиката.
Тя успя да възхити всички с интелекта си.

Синоними на възхитя

очаровам, пленя, възторгна

Антоними на възхитя

отвратя, разочаровам

Как се пише възхитя

Грешни изписвания: въсхитя, вазхитя, възхйтя

Представката е въз-. Въпреки че пред беззвучната съгласна 'х' се чува 'с', правописът запазва морфемата 'въз'.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:хытити

От старобългарското 'въсхытити', съставено от 'въз-' (нагоре/силно) и 'хытити' (грабвам, отвличам). Първоначалният смисъл е 'да грабна душата', 'да отнеса в екстаз'.