обичан
[oˈbit͡ʃɐn]
обичан значение:
1. (пряко) Който е обект на обич, любов и силна привързаност от страна на някого.
2. (общество) Който се радва на популярност и уважение сред широк кръг от хора.
- Ударение
- оби́чан
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-би-чан
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обичани
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
Примери за използване на обичан
(пряко)
- Той беше най-обичаният учител в гимназията.
- Детето растеше спокойно, защото се чувстваше обичано.
(общество)
- Обичан народен артист изнесе концерт в залата.
- Тази песен стана обичана от поколения българи.
Антоними на обичан
Как се пише обичан
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обич
Произлиза от глагола 'обичам', който се е формирал на базата на съществителното 'обич' (старобългарски: обичаи). Коренът е свързан с привикване, навик, което прераства в привързаност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обичан актьор
- обичан от всички
- силно обичан