възкача
[vɐsˈkat͡ʃɐ]
възкача значение:
1. (официално) Поставям някого на високо, почетно място (обикновено трон или престол).
2. (възвратно) (Възкача се) Заемам престол, поемам върховна власт; изкачвам се на високо място.
- Ударение
- възкачà
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- въз-ка-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- възкача се
- Видова двойка
- възкачвам
Примери за използване на възкача
(официално)
- Патриархът възкачи новия цар на престола.
(възвратно)
- Той се възкачи на престола през 893 година.
- Възкачихме се на най-високия връх.
Антоними на възкача
Как се пише възкача
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кача
Префикс 'въз-' (движение нагоре) + глагол 'кача' (поставям нависоко).
Употреба
Чести словосъчетания:
- възкача на престола
- възкача се на трон