Енциклопения на българския език

възвря

[vɐzˈvrʲa]

възвря значение:

1. (пряко) За течност – започвам да вря силно, кипвам внезапно и се надигам.
2. (преносно) За чувство или човек – избухвам силно, разгневявам се внезапно; кръвта ми кипва.
Ударение
възвря̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
въз-вря
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
възпирам (рядко) / завирам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възвря

(пряко)
  • Млякото възвря и изкипя на котлона.
  • Водата в казана бързо възвря.
(преносно)
  • Кръвта му възвря от обидата.
  • Възвря от яд, когато чу новината.

Антоними на възвря

Как се пише възвря

Грешни изписвания: възвра, вазвря
Пише се с въз-. Глаголът завършва на променливо . В минало свършено време: възврях.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вьрѣти
От старобългарски *vьrěti (кипя, вря) с представка въз-, означаваща начало на действие или движение нагоре.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кръвта ми възвря

Популярни търсения и запитвания за възвря

възвря : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник