възвание

[vɐzˈvaniɛ]

възвание значение:

1. (пряко) Тържествено писмено или устно обръщение към група хора или цял народ с цел призив за действие, подкрепа или разясняване на важен обществен въпрос.

Ударение: възва̀ние
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: въз-ва-ни-е
Род: среден
Мн. число: възвания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възвание

(пряко)

Президентът отправи възвание към нацията за запазване на мира.
Възстаниците разпространиха възвание, с което обявиха началото на борбата.

Синоними на възвание

апел, обръщение, прокламация, призив, манифест

Как се пише възвание

Грешни изписвания: възстание, възнание, вазвание, възвъние, възванйе

Думата се пише с единично н. Съществителните имена от среден род, завършващи на -ние, се пишат и изговарят с едно н (за разлика от прилагателните, образувани от тях).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:възва̀ти

Произлиза от глагола 'възовавам' (призовавам, викам към някого). Коренът е свързан с общославянското *zъvati (зова). Формирано е с наставката -ние за образуване на отвлечени съществителни.

Употреба

Чести словосъчетания:

възвание към народа
патетично възвание
отправям възвание

възвание