втурване
[ˈfturvɐnɛ]
втурване значение:
1. (пряко) Внезапно, устремно влизане или навлизане някъде; бързо затичване към нещо.
- Ударение
- вту̀рване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- втур-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- втурвания
Примери за използване на втурване
(пряко)
- Внезапното втурване на полицията изненада престъпниците.
- Чу се шум и последва втурване на децата в стаята.
Синоними на втурване
Как се пише втурване
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:втурвам се
От глагола 'втурвам се'. Коренът 'тур-' е свързан с 'турям' (слагам, поставям) или 'турам' (блъскам), с представка 'в-' за движение навътре.