вселя
[fsɛˈlʲa]
вселя значение:
1. (битов) Настаня някого да живее в жилище или помещение.
2. (преносно) Вдъхна, внуша чувство или мисъл у някого.
- Ударение
- вселя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- все-ля
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- вселя се
- Видова двойка
- вселявам
Примери за използване на вселя
(битов)
- Собственикът реши да вселя наемателите още днес.
- Общината ще вселя нуждаещите се в новия блок.
(преносно)
- Думите му успяха да вселя надежда у хората.
- Тази гледка може да вселя страх и у най-смелите.
Как се пише вселя
Грешни изписвания: вселея
Пише се с я в края (II спрежение). При членуване или други форми се запазва 'е' или 'я' според ятовия преглас.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въселити
Префикс 'въ-' (в) + 'селити' (заселвам). Коренът 'село' първоначално означава 'място за житeе', 'нива'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вселя страх
- вселя надежда
- вселя респект