Енциклопения на българския език

внуша

[vnuˈʃa]

внуша значение:

1. (психология) Въздействам върху волята или съзнанието на някого, за да възприеме определена идея, чувство или намерение.
2. (пряко) Предизвиквам появата на определено чувство или представа у някого; вдъхвам.
Ударение
внуша̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
вну-ша
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
внушавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на внуша

(психология)
  • Успя да му внуши, че всичко ще бъде наред.
  • Лекарят ѝ внуши спокойствие.
(пряко)
  • Поведението му внуши уважение у всички присъстващи.

Как се пише внуша

Грешни изписвания: вноша
Пише се с у (внуша), идващо от корена ухо (в-ухо, чрез руското влияние).

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:внушить
Заемка от руски език (внушить), която е калка от латинското in-aurire (влагам в ушите). Коренът е свързан с общославянското *uši (уши).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • внуша респект
  • внуша доверие
  • внуша страх

Популярни търсения и запитвания за внуша