врява
[ˈvrʲavɐ]
врява значение:
1. (пряко) Силна глъчка, безразборни викове и шум от много хора.
2. (преносно) Обществен скандал, силно недоволство или обсъждане на проблем.
- Ударение
- вря'ва
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вря-ва
- Род
- женски
- Мн. число
- вряви
Примери за използване на врява
(пряко)
- От детската площадка се носеше весела врява.
- Вдигна се голяма врява заради несправедливото решение.
(преносно)
- Статията предизвика истинска врява в медийните среди.
Как се пише врява
Грешни изписвания: врева
Думата съдържа променливо я. В основната си форма се пише и изговаря с я, тъй като е под ударение и следва твърда сричка.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вьрѣти
Свързана е с глагола 'вря' (кипя). Първоначалното значение е било метафорично - шум като от вряща течност, безпорядъчно движение и звуци.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вдигам врява
- адска врява
- голяма врява
Фразеологизми:
- много шум за нищо
- вдигам врява до бога