Енциклопения на българския език

врач

[vratʃ]

врач значение:

1. (етнография / фолклор) Народен лечител, който използва билки, магии и баене за лекуване на болести или предсказване на бъдещето; знахар, гадател.
Ударение
вра̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
врач
Род
мъжки
Мн. число
врачове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на врач

(етнография / фолклор)
  • Селяните отидоха при стария врач за помощ.
  • Врачът хвърли боб и предрече дълга зима.

Как се пише врач

Грешни изписвания: връч
Думата завършва на 'ч'. Няма специфични особености, освен разликата в значението с руския език, където означава 'лекар'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:врачь
От праславянското *vračь, свързано с глагола *vorkati (говоря, мърморя, заклинам). Първоначалното значение е 'заклинател', 'магьосник', който лекува чрез заговори. Сродно с руското 'врать' (лъжа - исторически 'говоря').

Популярни търсения и запитвания за врач