Енциклопения на българския език

лечител

[lɛˈt͡ʃitɛl]

лечител значение:

1. (общо) Човек, който се занимава с лекуване на болни; лекуващ.
2. (преносно) Нещо (време, природа и др.), което премахва душевна болка или страдание.
Ударение
лечѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ле-чи-тел
Род
мъжки
Мн. число
лечители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лечител

(общо)
  • Той беше известен народен лечител, при когото идваха хора от цялата страна.
(преносно)
  • Времето е най-добрият лечител на скръбта.

Как се пише лечител

Грешни изписвания: личител, лечйтел

Думата се пише с е в първата сричка. Проверката се прави чрез сродни думи, в които гласната е под ударение: лек, лекувам.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лѣчити
Произлиза от глагола 'лекаря'/'леча'. Коренът е с общославянски произход, свързан със значението на поправяне, оздравяване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • народен лечител
  • духовен лечител