випускник
[viˈpusknik]
випускник значение:
1. (образование) Ученик или студент, който завършва курс на обучение заедно с останалите от своя випуск (година).
- Ударение
- випу̀скник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ви-пус-кник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- випускници
Примери за използване на випускник
(образование)
- Той е випускник на Математическата гимназия от 2005 година.
- Среща на випускниците се организира на всеки пет години.
Синоними на випускник
Антоними на випускник
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:выпускник
Заемка от руски език, образувана от корена 'пуск' (пусък) с представка 'ви-' (вы-) и наставка '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- випускник на академията
- златен медал на випускник