Енциклопения на българския език

болт

[bɔɫt]

болт значение:

1. (Техника) Крепежен елемент, представляващ метален стержен с глава в единия край и резба в другия, върху която се навива гайка.
Ударение
бо̀лт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
болт
Род
мъжки
Мн. число
болтове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на болт

(Техника)
  • Затегнахме последния болт на конструкцията.
  • Ръждясалият болт не поддаваше на отвертката.

Синоними на болт

Как се пише болт

Грешни изписвания: болд, булт
При проверка на звучността на крайната съгласна, думата се членува или се поставя в мн.ч.: болтът, болтове (чува се ясно 'т').

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Bolzen
Вероятно заета чрез руския език (*болт*) от долнонемски или английски *bolt* (стрела, клин), сродна с немското *Bolzen*. Първоначалното значение е било 'къса, дебела стрела за арбалет', което по-късно се пренася върху металния крепежен елемент.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • анкерен болт
  • стопорен болт
  • гайка и болт
Фразеологизми:
  • разхлабен ми е болта

Популярни търсения и запитвания за болт