Енциклопения на българския език

вероизповеден

[vɛroizpoˈvɛdɛn]

вероизповеден значение:

1. (Религия / Право) Който се отнася до вероизповеданието (принадлежността към определена религия или църковна общност) и свързаните с него практики и права.
Ударение
вероизпове́ден
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ве-ро-из-по-ве-ден
Род
мъжки
Мн. число
вероизповедни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вероизповеден

(Религия / Право)
  • Конституцията гарантира пълна вероизповедна свобода на всички граждани.
  • В страната има регистрирани множество вероизповедни общности.

Синоними на вероизповеден

Антоними на вероизповеден

Как се пише вероизповеден

Думата е сложно прилагателно име и се пише слято. Променливото 'я' (от вяра) преминава в 'е' или 'о' (в случая съединителна гласна 'о'), а коренът следва правилата за променливо 'я' (изповядвам -> изповеден).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вяра + изповядвам
Сложна дума, образувана от съществителното 'вяра' и глаголната основа на 'изповядвам' (обявявам принадлежност към религия), с наставка за прилагателно -ен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вероизповедна свобода
  • вероизповедна общност
  • вероизповеден въпрос
вероизповеден : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник