Енциклопения на българския език

велзевул

[vɛlzɛˈvul]

велзевул значение:

1. (религия / митология) В християнската демонология – един от висшите демони, често отъждествяван със Сатаната или считан за негов пръв помощник; князът на демоните.
Ударение
велзеву̀л
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вел-зе-вул
Род
мъжки
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на велзевул

(религия / митология)
  • В средновековните текстове Велзевул е описван като един от седемте принца на Ада.
  • Фарисеите обвиниха Исус, че изгонва бесовете чрез Велзевул.

Синоними на велзевул

Антоними на велзевул

Как се пише велзевул

Грешни изписвания: велзевул, белзебуб, велзевол
На български език утвърдената форма е Велзевул (с 'в'), следваща гръцката и църковнославянската транслитерация, за разлика от западната форма *Беелзебуб*.

Етимология

Произход:Иврит
Оригинална дума:Ba'al Zevuv
От иврит *Ba'al Zevuv* (בעל זבוב) – буквално 'Повелител на мухите', божество на филистимците, по-късно демонизирано в християнската и юдейската традиция.