Енциклопения на българския език

ваяние

[vɐˈjaniɛ]

ваяние значение:

1. (Изкуство) Скулптурна творба; статуя, пластика.
2. (Поетично/Остаряло) Самият процес на скулптиране или майсторско оформяне.
Ударение
вая̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ва-я-ни-е
Род
среден
Мн. число
ваяния
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ваяние

(Изкуство)
  • Мраморното ваяние изразяваше съвършена хармония.
  • Градината беше украсена с изящни каменни ваяния.
(Поетично/Остаряло)
  • Изкуството на ваянието изисква търпение и точно око.

Как се пише ваяние

Грешни изписвания: ваяни, ваание, въяние, ваянйе
Думата завършва на -ие (характерно за отглаголни съществителни от среден род).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ваяти
От старобългарския глагол 'ваяти' (дялам, оформям), с наставка за резултат от действие -ние.
ваяние : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник