бълнувам
[bɐlˈnuvɐm]
бълнувам значение:
1. (Медицина/Физиология) Говоря несъзнателно и несвързано по време на сън или при висока температура (треска).
2. (Преносно) Говоря нелепости; мечтая за непостижими неща или си въобразявам нереални ситуации.
- Ударение
- бълну'вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бъл-ну-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на бълнувам
(Медицина/Физиология)
- Детето имаше висока температура и бълнуваше цяла нощ.
- Той бълнува в съня си.
(Преносно)
- Престани да бълнуваш, това никога няма да се случи.
- Ти бълнуваш, ако мислиш, че ще ти дам парите.
Синоними на бълнувам
Антоними на бълнувам
Как се пише бълнувам
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бъла
Свързано с корена *bъl-/*bov-, означаващ неясно говорене, мърморене (сродно с 'бъбря').