бленувам
[blɛˈnuvɐm]
бленувам значение:
1. (пряко) Мечтая силно и страстно за нещо труднопостижимо или желано; копнея.
2. (остаряло) Виждам насън, бълнувам, имам видения.
- Ударение
- бленýвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бле-ну-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на бленувам
(пряко)
- Тя бленуваше за пътешествие до далечни острови.
- Цял живот бленува за свободата на своя народ.
(остаряло)
- Болният бленуваше в треската си.
Синоними на бленувам
Антоними на бленувам
Как се пише бленувам
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:блян
Произлиза от съществителното 'блян' (мечта, видение), което има старобългарски корени (срв. обленити – заблуждавам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- бленувам за любов
- бленувам щастие
- бленувам свобода