Енциклопения на българския език

бленувам

[blɛˈnuvɐm]

бленувам значение:

1. (пряко) Мечтая силно и страстно за нещо труднопостижимо или желано; копнея.
2. (остаряло) Виждам насън, бълнувам, имам видения.
Ударение
бленýвам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
бле-ну-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бленувам

(пряко)
  • Тя бленуваше за пътешествие до далечни острови.
  • Цял живот бленува за свободата на своя народ.
(остаряло)
  • Болният бленуваше в треската си.

Антоними на бленувам

Как се пише бленувам

Грешни изписвания: блянувам, бленовам, бленувъм
Въпреки че коренната дума е 'блян', при глагола се извършва промяна на ятовата гласна (или просто словообразувателен модел с 'е') и се пише 'бленувам'. В западнобългарските говори е винаги с 'е'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:блян
Произлиза от съществителното 'блян' (мечта, видение), което има старобългарски корени (срв. обленити – заблуждавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бленувам за любов
  • бленувам щастие
  • бленувам свобода
бленувам : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник