бълникам
[bɐɫˈnikɐm]
бълникам значение:
1. (пряко) Издавам специфичен глух, клокочещ звук при разклащане (за течност в съд).
2. (преносно) Говоря празни приказки, бърборя безмислици.
- Ударение
- бълнѝкам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бъл-ни-кам
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на бълникам
(пряко)
- Водата бълникаше в полупразната бъчва, докато каруцата се друсаше по пътя.
(преносно)
- Спри да бълникаш глупости и кажи какво точно се случи.
Синоними на бълникам
Антоними на бълникам
Как се пише бълникам
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звукоподражателен корен
Звукоподражателна дума, имитираща шума на течност, която се движи в съд.
Употреба
Чести словосъчетания:
- водата бълника
- виното бълника