бълбукам
[bɐlˈbukɐm]
бълбукам значение:
1. (пряко) Издавам специфичен глух, прекъснат звук, характерни за кипяща течност, изтичаща вода или пукащи се мехурчета.
2. (преносно) Говоря бързо, неясно или монотонно (рядка употреба).
- Ударение
- бълбу̀кам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бъл-бу-кам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- избълбукам
Примери за използване на бълбукам
(пряко)
- Водата в чайника весело бълбукаше.
- Поточето бълбукаше сред камъните.
(преносно)
- Бебето бълбукаше нещо неразбираемо в кошарката.
Как се пише бълбукам
Етимология
Произход:Ономатопея
Оригинална дума:звукоподражателна
Звукоподражателна дума, имитираща звука на излизащи мехурчета въздух през течност или движение на течност през тясно гърло.