бухалка
[buˈxalkɐ]
бухалка значение:
1. (бит) Дървен уред с дръжка и плоско разширение, използван в миналото за пране (тупане) на дрехи на реката.
2. (спорт) Гладка дървена или метална пръчка със специфична форма, използвана за удряне на топка в игри като бейзбол или крикет; също и уред в художествената гимнастика.
3. (преносно (жаргон)) Символ на силова групировка или лице, което използва физическа сила за разчистване на сметки (популярен термин от 90-те години на XX век в България).
- Ударение
- буха̀лка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бу-хал-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- бухалки
Примери за използване на бухалка
(бит)
- Баба ѝ переше чергите с дървена бухалка на реката.
(спорт)
- Състезателката по художествена гимнастика изпусна едната си бухалка.
- Той си купи бейзболна бухалка.
(преносно (жаргон))
- Мутрите слязоха от колите с бухалки в ръце.
Как се пише бухалка
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бухам
Произлиза от глагола 'бухам' (удрям силно, тупам) + наставка за оръдие на действието '-лка'. Глаголът е звукоподражателен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бейзболна бухалка
- дървена бухалка
- съчетание с бухалки
Фразеологизми:
- играя с бухалката