бияч
[biˈjat͡ʃ]
бияч значение:
1. (пряко) Човек, който е склонен към физическа агресия, побойник.
2. (разговорно) Наето лице за физическа саморазправа или сплашване; мутра, охранител с агресивни функции.
- Ударение
- бия̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- би-яч
- Род
- мъжки
- Мн. число
- биячи
Примери за използване на бияч
(пряко)
- В училището го знаеха като най-големия бияч в класа.
(разговорно)
- Лихварят изпрати двама биячи да съберат дълговете му.
Антоними на бияч
Как се пише бияч
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бия
Произлиза от глагола 'бия' + суфикс за деятел '-ач'. Думата е формирана на домашна почва.
Употреба
Чести словосъчетания:
- платен бияч
- квартален бияч