Енциклопения на българския език

буля

[ˈbulʲɐ]

буля значение:

1. (роднински връзки) Обръщение или название за съпругата на чичото (брат на бащата) или на вуйчото (брат на майката).
2. (етнография) Общо почтително обръщение към по-възрастна омъжена жена в някои диалекти.
3. (фолклор) Народно наименование за невеста, булка (в сватбените ритуали).
Ударение
бу̀ля
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бу-ля
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
женски
Мн. число
були
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на буля

(роднински връзки)
  • Буля Иванка дойде на гости с децата си.
  • Отидохме да помогнем на чичо и буля за гроздобера.
(етнография)
  • Кажи, буля, какво ти трябва от магазина?
(фолклор)
  • Извели са буля на хорото.

Как се пише буля

Грешни изписвания: була, боля
Думата се пише с у и завършва на я.

Етимология

Произход:Български (диалектен/роднински)
Оригинална дума:була
Стара роднинска титла, разпространена в балканските езици. Вероятно произлиза от турската дума 'bula' (була – омъжена жена, кадъна) или е с детски (лален) произход, подобно на 'баба' и 'леля'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • буля и чичо
  • на буля детето

Популярни търсения и запитвания за буля