Енциклопения на българския език

бродяга

[broˈdʲaɡɐ]

бродяга значение:

1. (общо) Човек, който скита без постоянно жилище и препитание; скитник.
Ударение
брод'яга
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бро-дя-га
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
бродяги
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бродяга

(общо)
  • Старият бродяга спеше под моста, завит с вестници.
  • Той живееше като бродяга, пътувайки от град на град без цел.

Антоними на бродяга

Как се пише бродяга

Грешни изписвания: брудяга

Думата се пише с о в първата сричка. Може да се провери с думата брод, където гласната е под ударение.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:бродяга
Заемка от руски език, произлизаща от глагола *бродить* (бродя, скитам). Коренът е свързан с общославянското *brodъ* (брод, преминаване).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бездомен бродяга
  • самотен бродяга

Популярни търсения и запитвания за бродяга

бродяга : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник