бездомник
[bɛzˈdɔmnik]
бездомник значение:
1. (социология) Човек, който няма постоянно жилище и обикновено живее на улицата или в приюти.
- Ударение
- бездо'мник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-дом-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бездомници
Примери за използване на бездомник
(социология)
- Социалните служби осигуриха топла храна за всеки бездомник в квартала.
- Той стана бездомник след поредица от житейски несполуки.
Как се пише бездомник
Пише се с з (без-), тъй като представката е без-. Съгласната з се запазва писмено, въпреки че фонетично може да се обеззвучи пред беззвучна съгласна, но тук стои пред звучната д, където се чува ясно.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + дом
Образувана от предлога/представката 'без', корена 'дом' и наставката за деятел/лице '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- приют за бездомници
- уличен бездомник