бранителка
[brɐˈnitɛlkɐ]
бранителка значение:
1. (общо) Жена, която защитава или отбранява някого или нещо (кауза, територия, идея).
- Ударение
- бранѝтелка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бра-ни-тел-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- бранителки
Примери за използване на бранителка
(общо)
- Тя се прояви като ревностна бранителка на човешките права.
Синоними на бранителка
Антоними на бранителка
Как се пише бранителка
Думата се образува с наставката -ка, добавена към мъжкия род бранител.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бранити
Женска форма на съществителното 'бранител', произлизащо от глагола 'браня' (защитавам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- ревностна бранителка
- бранителка на вярата