бракуване
[braˈkuvanɛ]
бракуване значение:
1. (техника) Обявяване на стока, машина или съоръжение за негодни за употреба и изваждането им от експлоатация.
2. (търговия) Окачествяване на продукция като дефектна.
- Ударение
- браку̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бра-ку-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- бракувания
Примери за използване на бракуване
(техника)
- Бракуването на старите автобуси ще подобри екологията в града.
- Комисията подписа протокола за бракуване на инвентара.
(търговия)
- Бракуването на цялата партида донесе загуби на фабриката.
Синоними на бракуване
Антоними на бракуване
Как се пише бракуване
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Brack
Произлиза от немската дума 'Brack' (боклук, отпадък, стока с дефект), навлязла в българския език (вероятно през руски) със значение на отделяне на негодното.
Употреба
Чести словосъчетания:
- протокол за бракуване
- бракуване на активи
- бракуване на автомобил