боричкане
[boˈrit͡ʃkanɛ]
боричкане значение:
1. (пряко) Лека, обикновено игрива борба или спречкване, често между деца или малки животни.
2. (преносно) Дребни спорове, интриги или съперничество за надмощие в някаква среда.
- Ударение
- борѝчкане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бо-рич-ка-не
- Род
- среден
- Мн. число
- боричкания
Примери за използване на боричкане
(пряко)
- Кученцата прекараха следобеда в весело боричкане на поляната.
- Играта прерасна в безобидно боричкане.
(преносно)
- Политическото боричкане за постове продължи цяла седмица.
Синоними на боричкане
Антоними на боричкане
Как се пише боричкане
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:боричкам се
Отглаголно съществително от 'боричкам се', което е умалителна и честотна форма на 'боря се'. Свързано със старобългарски корени.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вътрешнопартийно боричкане
- игриво боричкане