скицник
[ˈskit͡snik]
скицник значение:
1. (изкуство) Тетрадка или блок с бели листи, предназначена за рисуване на скици и чертежи.
- Ударение
- скѝцник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- скиц-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- скицници
Примери за използване на скицник
(изкуство)
- Художникът извади своя скицник и започна бързо да рисува пейзажа.
- Купих си нов скицник с дебела хартия за акварел.
Синоними на скицник
Как се пише скицник
Етимология
Произход:Немски/Италиански
Оригинална дума:Skizze / schizzo
Образувано от основата 'скица' (от немски 'Skizze' или италиански 'schizzo') + българска наставка за вместилище/предмет '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- скицник с спирала
- джобен скицник