блея
[ˈblɛjɐ]
блея значение:
1. (пряко) Издавам характерния за овца или коза звук.
2. (преносно) Гледам разсеяно, без мисъл, с отворена уста; зяпам глуповато.
3. (преносно) Говоря неясно, бавно или глупости (разг.).
- Ударение
- блèя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бле-я
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
Примери за използване на блея
(пряко)
- Овцете блееха в кошарата, чакайки стопанина си.
(преносно)
- Не ми блей насреща, а се захващай за работа!
- Цял час блея през прозореца и нищо не върша.
(преносно)
- Престани да блееш, а кажи ясно какво искаш.
Антоними на блея
Как се пише блея
Грешни изписвания: блея
Глаголът е от I спрежение. В 3 л., мн.ч. окончанието е -ят (те блеят).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*bējan
Звукоподражателен корен, сродна с латинското 'balare' и гръцкото 'blēkhomai'. Първичното значение е издаване на специфичния звук, характерен за овце и кози.
Употреба
Чести словосъчетания:
- блея като овца
- блея в тавана
Фразеологизми:
- блея по някого