бледен
[blɛden]
бледен значение:
1. (пряко) Който е с по-светъл от обичайния или здравословния цвят на кожата (за лице); безкръвен.
2. (общо) Който няма ярки цветове; със слаб интензитет на баграта или светлината.
3. (преносно) Който е лишен от изразителност, сила или въздействие.
- Ударение
- блѐден
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бле-ден
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бледни
Примери за използване на бледен
(пряко)
- Лицето му беше бледно от страх.
- Тя е бледна след боледуването.
(общо)
- Бледна луна се появи на хоризонта.
- Роклята беше в бледен розов цвят.
(преносно)
- Това беше само бледно копие на оригинала.
- Разказът му беше скучен и бледен.
Синоними на бледен
Как се пише бледен
Грешни изписвания: бледан
Във формите за мъжки род се пише -ен. Има подвижно ъ, което изпада в мн.ч. (бледни), но в основната форма гласната е е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блѣдъ
Произлиза от праславянската форма *blědъ. Сродна с английското 'blue' (син) и староанглийското 'blāc' (блед), всички възхождащи към индоевропейски корен за 'светъл', 'блестящ'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бледен като платнo
- бледен вид
- бледна сянка
Фразеологизми:
- бледна ми е фантазията