Енциклопения на българския език

блед

[blɛt]

блед значение:

1. (Външен вид) Който е с по-светъл от обичайния цвят на кожата, обикновено поради болест, уплаха или студ; безкръвен.
2. (Цвят/Светлина) Слабо оцветен, ненаситен (за цвят) или със слаба интензивност (за светлина).
3. (Преносно) Който не е изразителен, няма сила или въздействие.
Ударение
бле'д
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
блед
Род
мъжки
Мн. число
бледи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на блед

(Външен вид)
  • Лицето му беше бледо от страх.
  • Тя е бледа, защото не е излизала на слънце.
(Цвят/Светлина)
  • Носеше рокля в блед цвят.
  • Бледата светлина на луната осветяваше пътеката.
(Преносно)
  • Това беше само бледо копие на оригинала.
  • Остана само блед спомен от преживяното.

Как се пише блед

Грешни изписвания: блет

Думата завършва на звучно д. Проверката се извършва чрез формата за мн.ч. – бледи.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*blědъ
От праславянското *blědъ, което е сродно със староанглийското *blāt (блед) и латинското *pallidus. Коренът носи значение за липса на цвят.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бледо лице
  • бледа луна
  • блед спомен
  • бледо копие
Фразеологизми:
  • блед като платно (много уплашен или болен)
  • блед като смъртник

Популярни търсения и запитвания за блед

блед : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник