бламиране
[bɫɐˈmirɐnɛ]
бламиране значение:
1. (политика / обществена дейност) Действието по проваляне, отхвърляне или блокиране на решение, предложение или кандидатура, обикновено чрез гласуване 'против' или въздържане.
- Ударение
- бламѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бла-ми-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- бламирания
Примери за използване на бламиране
(политика / обществена дейност)
- Бламирането на законопроекта доведе до правителствена криза.
- Опозицията организира бламиране на вота.
Синоними на бламиране
Антоними на бламиране
Как се пише бламиране
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:blâmer
От френския глагол *blâmer* (укорявам, порицавам), който в българския политически контекст придобива специфично значение на отхвърляне чрез гласуване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бламиране на правителството
- бламиране на избора
- опит за бламиране