Енциклопения на българския език

бойкотиране

[bojkoˈtiranɛ]

бойкотиране значение:

1. (общо) Действието по глагола 'бойкотирам'; организиран отказ от отношения (търговски, политически, социални) с лице, организация или държава като форма на протест или принуда.
Ударение
бойкотѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бой-ко-ти-ра-не
Род
среден
Мн. число
бойкотирания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бойкотиране

(общо)
  • Масовото бойкотиране на изборите доведе до политическа криза.
  • Синдикатите призоваха за бойкотиране на веригата магазини.

Синоними на бойкотиране

Антоними на бойкотиране

Как се пише бойкотиране

Пише се с й след 'о'. Коренът е бойкот.

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:boycott
Произлиза от името на кап. Чарлз Бойкот (Charles Boycott), ирландски земевладелец от 19. век, срещу когото за първи път е приложена тактиката на пълна социална и икономическа изолация.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бойкотиране на стоки
  • активно бойкотиране