Енциклопения на българския език

блазе

[blaˈzɛ]

блазе значение:

1. (разговорно) Израз на одобрение, възхищение или благородна завист към положението на някого; честит, щастлив е този.
Ударение
блаз'е
Част на речта
междуметие, предикативна слово
Сричкоделение
бла-зе
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
няма
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на блазе

(разговорно)
  • Блазе му на този, който си няма грижи!
  • Блазе ти, че заминаваш на море.

Синоними на блазе

Антоними на блазе

Как се пише блазе

Грешни изписвания: блазъ, бла зе, блъзе
Думата се пише с е на края и винаги слято. Обикновено се комбинира с кратка форма на личното местоимение в дателен падеж (му, ти, им).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:благ
Вкаменена форма (вероятно стара падежна форма или наречие) от корена 'благ' (добър, щастлив).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • блазе му
  • блазе ти
  • блазе им
блазе : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник