Енциклопения на българския език

бит

[bit]

бит значение:

1. (етнография) Съвкупност от условията на живот, обичаите, навиците и всекидневната дейност на един народ или социална група; начин на живот.
2. (граматика) Минало страдателно причастие от глагола 'бия'. Означава някой, който е претърпял бой или е победен.
Част на речта
съществително име, прилагателно име
Сричкоделение
бит
Род
мъжки
Мн. число
битове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бит

(етнография)
  • Музеят представя стария български бит и култура.
  • Промените в икономиката се отразиха и на бита на населението.
(граматика)
  • Бит и ебан не се връщат (вулгарна поговорка).
  • Отборът си тръгна бит от първенството.

Антоними на бит

Как се пише бит

Грешни изписвания: бид
Думата завършва на звучна съгласна т. Проверката се прави чрез формите за множествено число или членуване: бита, битове (чува се ясно т).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бытъ
Произлиза от старобългарския глагол 'быти' (съм, съществувам). Първоначално означава 'съществуване', по-късно се специализира като начин на живот.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • селски бит
  • градски бит
  • домашен бит
  • битова техника
Фразеологизми:
  • Бит пазар

Популярни търсения и запитвания за бит