Енциклопения на българския език

чистене

[ˈtʃistɛnɛ]

чистене значение:

1. (пряко) Действието по премахване на мръсотия, прах или ненужни вещества от повърхности или обекти.
2. (преносно) Премахване на нежелани елементи от група, текст или система.
Ударение
чѝстене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чис-те-не
Род
среден
Мн. число
чистения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чистене

(пряко)
  • Голямото пролетно чистене започна днес.
  • Чистенето на прозорци е досадна работа.
(преносно)
  • Започна чистене на корумпирани служители в агенцията.

Антоними на чистене

Как се пише чистене

Грешни изписвания: чистине, чйстене
Отглаголните съществителни от глаголи на -я (чистя) завършват на -ене (чистене).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:чистя
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'чистя' (старобълг. чистити) и наставката '-ене'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пролетно чистене
  • сухо чистене
  • чистене на зъбен камък