Енциклопения на българския език

анотация

[anoˈtat͡sijɐ]

анотация значение:

1. (литература/наука) Кратка характеристика на съдържанието, предназначението и качествата на книга, статия или друг писмен труд, често включваща и библиографски данни.
Ударение
анота̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-но-та-ци-я
Род
женски
Мн. число
анотации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на анотация

(литература/наука)
  • На гърба на книгата имаше кратка анотация, която ме заинтригува.
  • Моля, приложете анотация към дипломната си работа.

Синоними на анотация

Антоними на анотация

Как се пише анотация

Думата се изписва с двойно н само в езика източник, но в българския език е възприета с едно н: анотация.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:annotatio
Заемка от латински 'annotatio' (забележка), от глагола 'annotare' (отбелязвам, записвам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • библиографска анотация
  • кратка анотация
  • анотация на проект
анотация : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник