Енциклопения на българския език

безчестя

[bɛsˈt͡ʃɛstʲɐ]

безчестя значение:

1. (книжовно) Петня името или репутацията на някого; посрамвам.
2. (архаично/юридическо) Насилвам полово жена; отнемам девствеността на жена по насилствен или неморален начин.
Ударение
безчѐстя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
без-чес-тя
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
безчестя се
Видова двойка
обезчестя
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безчестя

(книжовно)
  • С постъпките си той безчести цялата фамилия.
  • Не позволявай на клеветите да безчестят паметта му.
(архаично/юридическо)
  • Войниците бяха обвинени, че безчестят местните жени.

Антоними на безчестя

Как се пише безчестя

Грешни изписвания: бесчестя
Представката е без-. Въпреки че при изговор се чува обеззвучаване (с) пред беззвучната съгласна 'ч', правописът запазва морфологичния строеж на думата и се пише з.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:без + чест
Образувано от предлога 'без' и съществителното 'чест' с глаголна наставка. Означава 'лишавам от чест'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безчестя името
  • безчестя паметта

Популярни търсения и запитвания за безчестя