безхаберен
[bɛsxɐˈbɛrɛn]
безхаберен значение:
1. (пряко) Който не проявява грижа, внимание или отговорност към задълженията си или към околните.
2. (остаряло/рядко) Който не е информиран, няма представа за нещо.
- Ударение
- безхабѐрен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-ха-бе-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безхаберни
Примери за използване на безхаберен
(пряко)
- Той е безхаберен служител и често закъснява за работа.
- Безхаберното отношение към природата води до екологични катастрофи.
(остаряло/рядко)
- Останах безхаберен за случилото се в града, докато бях на село.
Синоними на безхаберен
Как се пише безхаберен
Представката е без-. Въпреки че пред беззвучната съгласна 'х' се обеззвучава при изговор ([бесхаберен]), правописът следва морфологичния принцип и се запазва 'з'.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:bîhaber
От турската дума *bîhaber*, съставена от персийския префикс за отрицание *bî-* (без) и арабската дума *haber* (вест, новина, знание). Първоначално означава 'който не знае, няма вест', но в българския език еволюира към значение за безотговорност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безхаберен човек
- безхаберно отношение
- безхаберно поведение