Енциклопения на българския език

безсъдържателност

[bɛssɐdɐrˈʒatɛɫnost]

безсъдържателност значение:

1. (общо/абстрактно) Качество или състояние на нещо, което е лишено от съдържание, смисъл, дълбочина или съществена стойност.
Ударение
безсъдържа̀телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
без-съ-дър-жа-тел-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безсъдържателност

(общо/абстрактно)
  • Критиката отбеляза идейната безсъдържателност на новия роман.
  • Разговорът им се отличаваше с пълна безсъдържателност и скука.

Синоними на безсъдържателност

Антоними на безсъдържателност

Как се пише безсъдържателност

Пише се с двойно с на границата между представката 'без-' и корена 'съдържа-'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:без + съдържание
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'безсъдържателен' с наставката '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • идейна безсъдържателност
  • духовна безсъдържателност

Популярни търсения и запитвания за безсъдържателност

какво е безсъдържателност, безсъдържателност или бесъдържателност, безсъдържателност или безъдържателност, безсъдържателност или безсадържателност, безсъдържателност или безсъдаржателност, безсъдържателност или безсъдържътелност, безсъдържателност или безсъдържателнуст, бесъдържателност или безъдържателност, бесъдържателност или безсадържателност, бесъдържателност или безсъдаржателност, бесъдържателност или безсъдържътелност, бесъдържателност или безсъдържателнуст, безъдържателност или безсадържателност, безъдържателност или безсъдаржателност, безъдържателност или безсъдържътелност, безъдържателност или безсъдържателнуст, безсадържателност или безсъдаржателност, безсадържателност или безсъдържътелност, безсадържателност или безсъдържателнуст, безсъдаржателност или безсъдържътелност, безсъдаржателност или безсъдържателнуст, безсъдържътелност или безсъдържателнуст