Енциклопения на българския език

безпрепятственост

[bɛsprɛˈpʲatstvɛnost]

безпрепятственост значение:

1. (общо) Качество или състояние на протичане без пречки, затруднения, спирания или усложнения.
Ударение
безпрепя̀тственост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
без-пре-пят-стве-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безпрепятственост

(общо)
  • Осигуряването на безпрепятственост на движението е приоритет за полицията.
  • Безпрепятствеността на преговорите изненада всички участници.

Синоними на безпрепятственост

Антоними на безпрепятственост

Как се пише безпрепятственост

Представката без- се пише винаги с з, независимо от следващия беззвучен съгласен (в случая п). Съгласната пред наставката е т (от препятствие), а не д.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прѣпѧти
Образувано чрез префиксация и суфиксация: предлогът 'без', коренът 'препят' (свързан със спиране, спъване, от старобългарски 'прѣпѧти' – 'опъвам напреко') и наставката за абстрактни съществителни '-ост'. Думата означава липса на пречки.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безпрепятственост на преминаването
  • пълна безпрепятственост