Енциклопения на българския език

безпаричен

[bɛspɐˈrit͡ʃɛn]

безпаричен значение:

1. (пряко) Който в момента не разполага с парични средства; който е изхарчил парите си.
2. (икономика) Който се извършва без наличие или обмен на пари в брой (за финансова операция или размяна).
Ударение
безпари'чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-па-ри-чен
Род
мъжки
Мн. число
безпарични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безпаричен

(пряко)
  • След дългата ваканция той се върна напълно безпаричен.
  • Останах безпаричен в средата на месеца.
(икономика)
  • Фирмата премина към система за безпарично разплащане.

Антоними на безпаричен

Как се пише безпаричен

Представката е без-. Въпреки че при изговор пред беззвучната съгласна 'п' звукът 'з' се обеззвучава до 'с', правописът запазва морфологичния строеж на думата.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:без + пари
Образувано чрез префиксация на съществителното 'пари' с предлога 'без' и аджективната наставка '-ен'. Собственобългарска словообразувателна структура.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безпаричен човек
  • безпаричен период
  • безпаричен наем