Енциклопения на българския език

изгнаница

[izɡˈnanit͡sɐ]
Ударение
изгна̀ница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-гна-ни-ца
Род
женски
Мн. число
изгнаници
Докладвай грешка в описанието

Как се пише изгнаница

Думата се пише с едно н. За разлика от прилагателните в мъжки род, завършващи на -нен (където в женски род може да има двойно 'н'), тук коренът и наставката не образуват удвояване.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:изгънаниѥ
Произлиза от глагола 'изгоня' (изпъждам). Формата е женски род на 'изгнаник'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • политическа изгнаница
  • вечна изгнаница