банда
[ˈbandɐ]
банда значение:
1. (общество) Организирана престъпна група, занимаваща се с незаконна дейност.
2. (разговорно) Музикална група (обикновено изпълняваща рок, поп или джаз).
3. (разговорно) Компания от близки приятели.
- Ударение
- ба̀нда
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бан-да
- Род
- женски
- Мн. число
- банди
Примери за използване на банда
(общество)
- Полицията разби банда за кражби на автомобили.
- В квартала върлуваше опасна банда.
(разговорно)
- Любимата ми банда ще свири на стадиона довечера.
- Те направиха ученическа банда и репетираха в гаража.
(разговорно)
- Цялата банда се събрахме за рождения ден.
- Излизаме с бандата на кафе.
Как се пише банда
Грешни изписвания: бънда
Думата се изписва както се чува.
Етимология
Произход:Италиански/Френски
Оригинална дума:banda/bande
В българския език влиза през западноевропейските езици. Първоначално означава 'знаме', около което се събира група хора, впоследствие – самата група.
Употреба
Чести словосъчетания:
- въоръжена банда
- рок банда
- улична банда