чета
[t͡ʃɛˈtɤ]
чета значение:
1. (пряко) Възприемам и разбирам написан текст или знаци чрез зрението (или чрез осезанието при Брайловата азбука), възпроизвеждайки ги мислено или на глас.
2. (преносно) Разгадавам, разбирам или тълкувам нещо скрито (мисли, намерения, знаци), което не е изразено с думи.
3. (образование) Изнасям лекции или курс пред аудитория (остаряла или академична употреба).
- Ударение
- чета̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- че-та
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- чета се
- Видова двойка
- прочета
Примери за използване на чета
(пряко)
- Всяка вечер чета по една глава от новата книга.
- Тя се научи да чете на петгодишна възраст.
(преносно)
- Чета мислите ти по изражението на лицето.
- Опитвам се да чета между редовете.
(образование)
- Професорът чете лекции по квантова механика в университета.
Синоними на чета
Антоними на чета
Как се пише чета
Грешни изписвания: чита
Думата се пише с е в корена. Проверката може да се направи с форми, в които ударението не пада върху окончанието, но в случая коренната гласна е устойчива.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чьтати
Произлиза от праславянската форма *čьtati (броя, смятам, чета), която е сродна с *čьstь (чест) и *čislo (число). Първоначалното значение е било свързано с пресмятане и подреждане, което по-късно се развива в разчитане на писмени знаци.
Употреба
Чести словосъчетания:
- чета книга
- чета вестник
- чета лекции
- чета мисли
- чета гладко
Фразеологизми:
- чета конско
- чета между редовете
- чета молитва