Енциклопения на българския език

алинея

[ɐliˈnɛjɐ]

алинея значение:

1. (право / администрация) Подразделение на член в закон или нормативен акт, което започва на нов ред и обикновено се номерира.
2. (печат) Нов ред, отстъп в началото на текста; абзац.
Ударение
алинѐя
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-ли-не-я
Род
женски
Мн. число
алинеи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на алинея

(право / администрация)
  • Съгласно член 5, алинея 2 от закона, глобата е в двоен размер.
  • Депутатите гласуваха за отмяна на спорната алинея.
(печат)
  • Текстът трябва да започва на нова алинея.

Как се пише алинея

Грешни изписвания: аления, алинеия, алйнея
В единствено число завършва на '-я', а в множествено число на '-и' (алинеи), без 'й'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:a linea
От латинския израз 'a linea' – от линията (обозначаващо нов ред). Навлязла чрез немски (Alinea) или френски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • първа алинея
  • съгласно алинеята