Енциклопения на българския език

авантюра

[ɐvɐnˈtʲurɐ]

авантюра значение:

1. (общо) Рисковано начинание, приключение или постъпка с неясен изход, предприета от стремеж към силни усещания.
2. (любов) Краткотрайна, неангажираща любовна връзка; флирт.
Ударение
авантю̀ра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-ван-тю-ра
Род
женски
Мн. число
авантюри
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на авантюра

(общо)
  • Пътуването до Амазонка беше истинска авантюра.
  • Той се впусна в политическа авантюра без никакъв опит.
(любов)
  • Лятната им авантюра приключи с края на отпуската.
  • Тя не търсеше сериозна връзка, а само авантюра.

Как се пише авантюра

Грешни изписвания: авантьора, авънтюра
След 'т' се пише 'ю', а не 'ьо'. Думата е от женски род и завършва на 'а'.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:aventure
От френското aventure, което произлиза от латинското adventura ('неща, които ще се случат').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • любовна авантюра
  • политическа авантюра
  • търся авантюра